Благодарение на програми за възстановяване необикновените птици се завръщат у нас, носейки редица ползи за екосистемите и обществото

 

Лешоядите - символ на кръговрата на живота и връзката със смъртта. Тези внушителни птици не оставят никого безразличен - заради размерите и уникалната им "диета". Наричат ги "санитарите на природата", тъй като се хранят с трупове на животни. В миналото те са предотвратявали разпространението на много зарази сред хората и най-вече сред животните. Киселината в стомаха им е толкова силна, че е способна да унищожи бактериални спори, причиняващи бяс, чума, холера, бруцелоза и антракс. От едва ли не най-разпространените птици днес те са застрашени от изчезване заради човека.

 

За да осъзнаем тяхната роля за екосистемите, ще дадем пример с африканската чума по свинете, която засегна животновъдите у нас миналата година - над 200 хиляди убити животни, тонове животински отпадъци и щети за милиони. "Ако имахме жизнени популации на четирите вида лешояди, които се срещат в България, разпространението на една такава зооноза щеше да бъде ограничено и щетите щяха да бъдат по-малко", казва Ивелин Иванов от природозащитната организация "Зелени Балкани".

 

Той работи по програми за устойчиво завръщане на лешоядите в България от над 25 години. Белоглавият лешояд е успешно възстановен в Източни Родопи и Стара планина, а от тази година България може да се похвали с първите гнездящи двойки черен лешояд от 40 години насам и с първото излюпено от вида. Иванов разказва, че точно по времето на африканската чума за около 3-4 месеца лешоядите са спрели да посещават площадките за подхранване, поддържани от "Зелени Балкани". "Оказа се, че са се хранили с трупове на диви прасета, поразени от чумата", казва той.

 

Ролята на лешоядите не се изчерпва само с контрол на болести и вредители. Те намаляват разходите за заместващи услуги като изгаряне на трупове в екарисажи (което има и висок въглероден отпечатък). В България всеки стопанин е длъжен да извика екарисажна кола, да плати такса, а труповете на умрелите животни се унищожават в специални съоръжения на стотици километри. От данни на "Зелени Балкани" и екарисажа в Шумен излиза, че хищни птици "са спестили" около 17 хил. лв. годишно на животновъди. Сумата най-вероятно е много повече, тъй като данните са само за 2019 и 2020 г. и само за района на Сливен. Лешоядите имат и голям икономически потенциал за развитие на природосъобразен туризъм, някои религиозни общности в Индия ги смятат за свещени, а в България са един от символите на природозащитата. Тези птици са най-големите летящи видове у нас, изключително атрактивни са и привличат фото- и орнитотуристи.

 

Лешоядите в България

В Европа и в България са се срещали 4 вида лешояди - белоглав, черен (картал), египетски и брадат. Днес всички те са в различна степен застрашени, два от тях до скоро бяха изчезнали за страната. Може би най-рядък е брадатият лешояд, който е изчезнал трайно от България и от Балканския полуостров от 40-50 години, разказва Ивелин Иванов. В България има подходящи условия за гнездене и изхранване и в недалечното минало са били доста разпространени. Любопитни факти, свързани с тях са, че у нас са намерени едни от най-древните фосилни останки от лешояди в Европа - на повече от 2 млн. години; че България е пионер в опазването на лешояда в световен мащаб - княз Фердинанд, който е бил любител орнитолог и е създал днешната Зоологическа градина в София, издава указ за опазването им още в края на 19 век. Черният лешояд е първата птица в зоопарка, а специалисти от Австрия за първи път размножават на закрито брадат лешояд у нас. Брадатият лешояд също така е символ на българската природозащита - през 70-те години на миналия век зараждащата се научна общност в България го избира за символ на защитените природни обекти - известната картинката с птица в къщичка е именно на брадат лешояд.

 

Брадатият, черният и белоглавият лешояд се водят официално изчезнали от 70-те и 80-те години на миналия век. "През 1978 г. в района на яз. "Студен кладенец" е открита колония на белоглав лешояд. Почва възстановяване по естествен начин - само с подхранване и опазване на местообитанията. Сега там има 100 - 110 двойки", казва Емилиян Стойнов, един от създателите на Фонд за дивата флора и фауна и активист за опазването на вида. "В останалата част на страната белоглавият изчезва напълно до момента, в който започват програмите за реинтродукция", допълва той. Благодарение на тях трайно установени колонии има в Природен парк "Врачански Балкан", Котленска планина, в Природен парк "Сините камъни" и Кресненския пролом.

 

По-особен е случаят с черния лешояд. Записан е в Червената книга като изчезнал през 1985 г. Единични птици продължават да се виждат в Източни Родопи. Благодарение на програма за реинтродукция на черния лешояд на "Зелени Балкани" и партньорски организации у нас вече има няколко гнездящи двойки като една от тях успява да снесе и излюпи малко. Лешоядите имат слаба размножителна способност - снасят по едно или две яйца, и то не всяка година.

 

Следва египетският лешояд, който до 80-те и 90-те години на миналия век е най-масовият. "Оказа се, че от много висока база е намалявал много бързо и ние не сме разбрали. В момента се среща само в Източни Родопи и Източна Стара планина", казва Стойнов. Той е и единственият от 4-те вида, който мигрира. У нас все още се срещат между 20 и 25 гнездящи двойки. Брадатият лешояд е изчезнал. "Надяваме се да го възстановим с програми за реинтродукция, ако западните партньори ни дадат птици", казва Стойнов.