Когато за първи път влязох в двора на къщата не обърнах внимание на дървената барака, която беше потънала в къпинаци и диви смокини. Чак след време съседа ми каза, че всъщност това не е,  кокошкарник, не е старата тоалетна, не е склад за инструменти, това е стария хамбар. Не вярвах, че от тази неугледна и полусъборена барака може да се спаси нещо, никой не вярваше.

         По това, че е имало хамбар и две каменни пещи се съди, че навремето къщата е била на заможни хора. 

            Хамбара беше пред падане. Прогнил и полу разрушен покрив, цялата постройка беше килната на една страна. Може би си личеше, че някога е било хамбар, но след това и бунище, и курник, и място за вехтории, и какво ли не още. С няколко думи беше неприятно да го гледаш - виждаш една разруха и мизерия трупана с години. Вътре беше разделен на отделения, няколко по-малки и едно голямо. Явно навремето са държали различните видове зърно в различните отделения. Стари дъбови дъски ги отделяха. Ясно си личеше как са дялани с брадва или друг подобен инструмент. В единия край бяха леко скосени и набити в греди, в които е издълбан жлеб. Това в нашето съвремие се прави с фреза или циркуляр, тогава с брадва, чук и длето...

            Нямаше никакви железни сглобки. Само няколко ковани пирони за да фиксират вертикалните греди. Външните стени също от дъб. Така бяха припаснати една спремо друга, че нямаха фуги помежду си. Хем криви, хем обаче прилепнали плътно една до друга и това е правено на ръка преди над 200 години... Как е възможно такава прецизност с тогавашните инструменти и дъските да не мръднат толкова време!? Мога само да се възхищавам на тогавашните умения.

            Чудех се какво да я правя тази барака. Укритие за наблюдение на птици ли, сауна ли, спалня ли, някакъв склад. Не исках просто да я разруша и да изгоря тези ценни дъски за дърва. Трябваше да му вдъхна нов живот. 

            И есента на 2021 започнах. Съборих стария покрив за два дни, а няколко дни чистих боклуците и следите от кокошки вътре. Стари бурканчета, курешки, кутии от стара боя, какво ли нямаше... До тук добре, ами как да изправя килналата се конструкция. Нямаше как да я подпра с крик, нямах толкова висока основа. Тогава ми хрумна не да я подпирам, а да я изтегля от към посукания край. Направих си котва, за която закрепих здраво въже с тресчотка и така успях да я посуча обратно с няколко сантиметра, което беше достатъчно за да укрепя конструкцията както и дъските да си дойдат по местата обратно в жлебовете. 

         Оставих едно от коритата за зърно, като то се превърна в легло с ракла. За да изпъкнат дъбовите дъски реших да ги фугирам в бяло. А покрива, покрива ми е гордостта. Покрива е с гледка, гледка към дърветата през деня или към звездите през нощта. 

       Получи се най-интересната спалня в Гнездото. Спалня със звезди ама истински.