Статия за Старото гнездо в списание InGlobo
Има хора, на които се възхищаваме, които ни карат да се замислим, но и да се усмихваме, учудват ни с упорството и последователността си, разплакват ни от умиление и гордост. има хора, които ни спасяват и рискуват живота си за нас. има хора, за чиято работа не подозираме. има хора, които случайно пресичат пътя ни, а следата, която оставят в нас, топли дълго. те са извън светлината на прожекторите, но осветяват живота ни с действията си. те умеят да променят средата ненатрапчиво и да ни карат да се връщаме отново и отново на места, на които вече сме били. за да ги видим, чуем, да затаим дъх и да се смирим. създадохме поредицата „има хора“, за да разкажем техните истории, с които да ви докоснем. защото можете да ги откриете както в големия град, така и в най-затънтените и обезлюдени кътчета на българия. хора, в които има хляб.
Пълния текст на статията където се говори и за Михаела и Васко, и тяхната къща за гости Бягство до езерото може да проечете в броя на списание InGlobo.
Серго и старото гнездо в кратера на вулкана
Зелено и синьо докъдето погледът ти стига. София и майският сняг са вече зад гърба ни. На юг пролетта отдавна е дошла, буйна и луда и вече е невъзможно да бъде обуздана. Чета на глас описанието на Серго за Маджарово и моите спътници, които за първи път ще се запознаят с този край на България се вълнуват: "Градът се намира в Източни Родопи, в долния десен ъгъл на държавата. В този ъгъл където пътят свършва. Това е едно от най-странните и интересни места. Намира се в кратера на вулкан, от вси страни е заобиколено с причудливи скали прорязани от долината на Арда и един от прочутите й меандри. Извън кратера релефа е полигат с характерните малки полянки и рехави горички, махали и малки селца кацнали по възвишенията...“ Пътят е тесен и с много завои, които разсичат огромни отвесни скали, а в ниското се вие снагата на Арда. В колата цари оживление. Продължавам: „Влизаш в Маджарово и изведнъж всичко се променя. Тук цари един особен микроклимат. Кръжат белоглави лешояди над стръмни пропасти, крави като кози пасат по скалите, а долу в ниското се виждат плажове и вировете в Арда. Можеш да се разходиш в дивотията, можеш и да се спуснеш с каяк, можеш и да разглеждаш тракийски светилища и гробници. Седмица няма да ти стигне да се обиколят всички интересни места в и около Маджарово." Точно в този момент някой възкликва: „Вижте, вижте къде са кравите!“
И наистина на острата изсечена скала срещу нас е застанало стадо..крави. Изумително е как са се покачили там тези добичета, но явно са някаква специфична местна порода или са пренесени с хеликоптер..атракция за туристите. Смеем се на тази шега и след още два завоя сме на моста над река Арда, от който започва Маджарово. Входът на града съвпада с природозащитният център, в който съм отсядала не веднъж, за да наблюдавам белоглави и египетски лешояди, царски орли или да търся рядката пясъчна боа. Но сега сме с друга цел: новата къща за гости в района "Старото гнездо" на Сергей. За хората с интерес в областта на орнитологията Серго е добре познат и известен, защото е създател на единствения уеб сайт за птиците в България www.birdsinbulgaria.org, предлагащ цялата информация за тях в популярен формат, а след появата на фейсбук – на най-голямата група свързана с птиците в България. Аз съм една от тях и се вълнувам, че ще го видя и ще се запознаем на живо. Това, което знам за него е, че е родом от Варна, по образование магистър инженерен дизайн и дълги години е имал успешно рекламно студио в родния си град. Той е един от най-добрите природни фотографи, който запечатва удивителни моменти на птици и животни в естествена им среда.
В града обикаляме няколко улички, покрай панелните блокове и навлизаме в по-старата част, спираме колата на малко площадче и прекрачвайки прага на портата вече сме в друго измерение. Стара каменна къща с голяма тераса - чардак, външно огнище и плевня, всяка дъска, всеки камък тук е история, който те пренася столетия назад във времето. Удивителни са всички малки детайли, върху които се задържа погледа ми.
Всеки предмет е изтупан от прахта, реставриран и върнат към живот със същата или друга функция. Сякаш сме в сцена от филм: на чардака хората са насядали около масата, разлива се вино от стомни и се вдигат наздравици, на поляната волно се търкалят деца и кучета. Аромат на печено се разнася във въздуха и се смесва с миризмата от цъфналите овошки. От плевнята излиза млад мъж, който се усмихва, очите му искрят и леко припряно казва: "М, хайде влизайте, де! Не стойте там като наказани!" До него е източило врат красиво черно куче – Наоми. Здрависваме се, след което той ни развежда из къщата и допълнителните постройки. Всеки камък и греда са пипнати и запазени. От него. От Сергей. Домакинът на този дом.
Аз съм нетърпелива да започна с въпросите и веднага започвам да го разпитвам кога е решил да се занимава с туризъм и защо. Настаняваме се удобно на масата под асмата в двора и той започва: "Преди 10 години фотографията ме заведе в района на Суха река, където си купих къща, която да използвам за уикенд почивки. Мястото бе много диво и живееха само осем човека в селото. Често се случваше през двора да преминават фазани, чакали и други животни. Наоколо гнездяха птици, които не се срещат често по други места. Дивата природа буквално беше в двора ми, а аз можех да я снимам без почти никакви усилия. Тогава реших да си направя първото укритие за снимане на птици (укритието е постройка, от която фотографа може да снимка птичките кацащи пред нея, без да ги обезпокоява). Споделях мои фотографии с други любители на птиците в България и чужбина и забелязах интерес към местните видове. Така се зароди идеята за малка къща за гости, която да събира фотографи на птици, давайки им възможността да се доближат до редки и ценни видове, чрез моите укрития.
Често се случваше да пътувам до Маджарово за да снимам белоглави лешояди. Източни Родопи и Маджарово са едно от любимите ми места в България. При едно от пътуванията ми се разхождах из Старата махала, когато видях обезлюдените стари къщи реших, че бих могъл да вдъхна живот на една от тях. И зад смокиновите храсталаци, плъзналите къпинаци и джанки, претрупана с купища „натурии“ видях моята къщичка, която ми допадна като разположение и гледка. Гледах каменните стени и се чудех как 200 години са останали толкова прави без да са килнати нанякъде. Гледах старите носещи греди от дъб, дялани на ръка, а всичко беше припаснато идеално като от машина. Сега няма такива майстори! Гледах градежа и се възхищавах на някогашния строител, къщата беше оцеляла над 200 години. Заслужаваше да я видат повече хора. Ще запазя всичко каквото е възможно. Ще е комбинация между автентична къща, но със съвремени удобства. Ще я направя къща за гости!" Разказът му звучи романтично и цялата компания го окуражаваме да продължи. Той ни разказва за това, че основната му мотивация е свързана с това повече хора да имат възможността да са близо до природата, в случая в Маджарово, да могат да се докоснат до красотите на района, както и до многото видове птици. "Основно защото ми носи радост да придавам стойност на места или предмети, които за мнозинството от хората са без стойност. Местните жители виждаха съборетина, аз си визуализирах в съзнанитето в най-подробни детайли събирателно място на млади хора, природолюбители, хора с идеи, ценящи природата ни и труда ми." Сега визуализацията му е факт. Старото гнездо е място, в което освен да си починеш и насладиш на гледките, можеш да се научиш да месиш хляб, да практикуваш йога или да участваш в различни тематични събития, свързани с бита и живота в една селска къща. Улисани в сладки приказки и вкусна домашна храна (тук е мястото да отбележим, че храната, която се приготвя тук е основно от местни производители) не усещаме как е минал денят. Слънцето се скрива и е време да запалим огън и да посвирим и попеем. Като в добрите стари времена. На следващият ден ставаме рано, защото имаме много точки, които да обиколим в района: площадките за наблюдение на лешояди, меандрите на реката, Кромлеха, известен като българския Стоунхендж, Глухите камъни и още и още. Серго само се усмихва и казва: "Всъщност я отидете на плаж! Така или иначе времето няма да ви стигне за всичко." Решаваме, че по-добрият вариант е да се насладим на слънчевия пролетен ден покрай реката и тръгваме, следвайки указанията на Серго. Пътят се вие в ниското, оставяме колата и продължаваме. Над главите ни се появяват няколко черни точки, после още няколко и още и още..Лешоядите са тук! Крещим и ги броим, толкова е вълнуващо да наблюдаваме тези величествени птици, които до преди двайсетина година бяха напълни изчезнали от територията на България. Размахът на крилете на белоглавия лешояд достига 260см., а теглото му е около 7кг. Благодарение на системните усилия на няколко природозащитни организации вече има стабилни популации на белоглав, черен и египетски лешояд в различни райони на страната, но в Маджарово е най-многочислената. Увеличението броя на пашуващите животни също допринася много. Голяма чст от работоспособните хора в региона са фермери и отглеждат местните древни български породи Късорого родопско и Сиво искърско говедо. Стигаме до пясъчните коси на реката и чак сега забелязваме, че пясъкът е бял и ситен, а водата е прозрачна. Толкова е диво и безлюдно. Намираме една върба и под разлистените й протегнати към земята клони и се наслаждаваме на един прекрасен ден. Вечерта Серго ни разказва, че и трите вида ле - шояди (белоглав, черен и египетски), които се срещат в България могат да се наблюдават от чардака на къщата. Смеем се, че напразно сме се разкарвали до реката. Питам го какво е най-голямото му предизвикателство и той става серио - зен. Основните са свързани с особеностите на местното население и липсата на човешки ресурс. Къщата е с 9 стаи и може да събира до 20 души, а обслужването на толкова гости не е работа за сам човек. Местните помагат, но не постоянно. „Освен по грижата за гостите, както знаете, една къща изисква ежедневна подръжка и грижа. И това не е за сам човек. Лятото правя зеленчукова градина – грижа иска! Оставяйки къщата на страна има още куп дреболии, които са от значение. Би могло да бъде вложено малко повече усилие в устойчиво развитие на региона с цел популяризирането му като туристическа дестинация. Понякога се чувствам като уредник на местния музей – упътвам всички туристи по раз - нообразни маршрути и забележителности в района, просто защото самото място не е уредено и удобно за посетите - ли.“ Пак се усмихва: „За мен най-ценното е да реставрирам къщата във вида най-близък до оригиналния й, но да има и удобства за съвременния човек. Не искам да продавам прос - то настаняване и храна, искам гостите ми да получават пре - живяване и емоция, които да ги карат да се завръшат пак. С радост мога да споделя, че го правят и водят свои близки и приятели. Така заедно работим за популяризирането на Маджарово.“
Наистина е невероятно как сам човек успява да реставрира и поддържа такава къща! Но явно Сергей е упорит и трудно се отказва, а и мотивацията му е много висока, което той самият потвърждава: „Да, мотивацията за такъв проект би следвало да е много голяма. Имал съм купища моменти, които са ме карали да се замислям дали съм на правилния път, дали не съм се захванал с нещо непосилно. Почти всеки ден по време на големия ремонт идваха хора да гледат и да ми дават акъл, кое как се прави или кое как не се прави, или всичко както съм го замислил няма да стане. Всъщност комбинацията от това, някой да ти казава, че нама да стане плюс вярата в собствените сили и мечти ми е най-мотивиращо. Вярата в мечтите е до такава степен, че едва ли не ги приемаш за реалност. Това е движещата сила, която ме крепи. Спомням си когато исках да реновирам стария обор на кравите и да го превърна в трапезария с кухня. Вътре беше помещение без светлина, без под, висяха паяжини, миришеше ужасно, а като погледнеш в краката си затънал в оборска тор до глезените. Никой от местните майстори не искаше да се захване да ми помага с този проект. Чувствах, че работя в някоя каторга, в пещера без слънце. Правих си почивка само 30 мин за обед. Ползвах ръкавици, но ръцете ми бяха толкова мръсни, че дори порите на кожата ми бяха черни и не можех да ги изчистя с дни. Отне ми два месеца всеки ден от 7 до 23 ч.“ Трудно е да се разделим със Сергей и неговото старо гнездо, пропито с история, уют и много работа. Колата се движи обратно по завоите, за да ни изведе към правия път на циви - лизацията, а в главата ми оттекват думите му: „Искам Маджарово да се превърне в популярно туристическо място, притегателна сила за млади хора любители на природния, алтернативен и устойчив туризъм. Планирам за лятото да маркираме всички пътеки в околността, да ги облагородим, да поставим информационни табели за района, за видиво - то биологично разнообразие, за културното наследство. На ключови обзорни места с прекрасна гледка искам да направим пейки и платформи за отдих, така наречените наблюдателни точки. Сигурен съм, че по този начин насочвайки туристопотока по правилните маршрути хем няма да пречат на защитените видове, хем ще популяризираме Маджарово като привлекателна туристичска дестинация.“
Мислите ми летят в посока на желанията и постигането им. Дели ги една крачка. Или едно гнездо.