Точно срещу портичката, от която всички влизат в двора на Гнездото, трудно забележими зад къпини, храсти и прораснали дървета имаше едни отдавна забравени останки. Над 200-годишен каменен зид във формата на буквата П някога служел като плевня на предишните обитатели на къщата. 

Това беше единствената останала не възстановена постройка в двора на Гнездото, а за мен няколко години след началото на всички останали ремонти дейности това беше просто идеалното скривалище – за всичко! Там бях скрил останали керемиди, тухли, огради, стари дъбови греди и изобщо всичко, което ми се струваше неугледно, нямаше си свое място и исках да скрия от погледа на гостите. Всеки човек, който има къща с двор ще ме разбере – всеки си има един такъв кът, ако щеш го наречи „боклучарник“, в който да си скатаеш за години напред неща, които „все някога може да потрябват“. Ами да, както е видно, голяма част от тези неща винаги влизат в употреба при мен, но не се знае след колко време. 

***Бел.авт. – първо мислех да бъде зверилник – там да запираме непослушни малки деца и домашни любимци, но ме убедиха, че това не е хуманно. 

Както знаете търсенето определя предлагането – през последната година в къщата се състояха няколко малки, но скъпи по смисъл за мен събития. Освен това за студените месеци единствено стария обор (сегашната механа) предлага топлина и уют на гостите ни, но той е едновременно и трапезария и всекидневна и още.. и още..

Имахме нужда от отделно помещение – зимно време за приятното дневно прекарване на гостите в къщата, а когато е необходимо – мултифункционална зала за малки събития („до 25 души!“ каза Марчето).

Смятам аз, добре де, до 25 души ама в момента размера на правоъгълника е 36 кв.м. – няма как да стане. „Мисля, че може да бутнем тази стена!“ – казва пак тя! Да, ама тая стена не се бута просто така! И ето, че започна всичко. Ноември 2022, камък по камък съборих стената откъм двора, като с всичките тези кубици камъни напълних зяпналата дупка в земята, та да може подът на залата да е на едно ниво. Интересното тук беше, че при зидарията не е използвана никаква смес, а беше изцяло суха – камък, пръст и слама. Непокътната, абсолютно запазена и здрава. 

Бетонна плоча за основа – разбира се, бетоновоза пристига в 21:00 часа и добре, че бяха съседите ни – Недялко, Златка и Иво, та да успеем да приключим с плочата посред нощ.

 

Мисия номер две – голям просвет БЕЗ вътрешни колони. Щом трябва – така да бъде. Новите размери на помещението станаха 6 х 8 метра. Две от стените останаха дебелият 50 см каменен зид, другите две решихме да бъдат стъклени витрини, за да има светлина и простор в помещението. Имах едни стари железни тръби, наследство от минното дело в Маджарово, те станаха билната греда на покрива с помощта на съседа Недялко. Големи, здрави покривни греди, 2-3 дни и конструкцията без колони беше готова. Още малко помощ, от Свилен – покрив от метални керемиди – лека конструкция, много лесно изпълнима дори и от мен. Естествено, понеже още не съм многорък, в сглабянето на конструкцията ми помогна много местният майстор Миро :). 

Малко вътрешни замазки, шпакловки, гипсокартон и дойде време за дограмите. Колко бързо се случва всичко! Вече е януари, решихме да починем. Малко остана – под, кът за кафе, обзавеждане… Първото ни събитие беше насрочено за началото на Март. „Колко работа е това, ще се оправим, няма проблем.“ 

Прибираме се средата на февруари, двамата… и започваме да се оправяме – да! Та, дойде и Янко да помага. Два дни преди събитието на фотографката Яна Пенева и видео гурото Христо Лазаров ние – лепим плочки, фугираме, чакаме да ни доставят претапицираните стари (вече нови) дивани от Варна, разопаковаме, мием прозорци, лакираме греди и още и още…. Гостите са на вратата, Янко минава за последен 26-ти път с парцала. Всичко блести!

 

За това казвам аз – този проект, идея или както искате го наречете – това е символът на сбъднатите мечти! На това, че винаги има начин, че няма не мога! На това, че когато искаш нещо силно, представяш си го, въпрос е само на време то да стане реалност!

Фактите са на лице, имаше много замесени, без които нямаше всичко да се случи. 

И така. Вече в къщата имаме истинска конферентна зала, в която може да се случи всичко – от срещи, презентации, йога и медитации до играта с бордови игри с близки и другари.

 

Благодаря ви, приятели, заради вас и с ваша помощ между три изоставени и забравени стени вече смях звучи и на усмивки се радват.