Местоположение: На пътя Ивайловград - Любимец, североизточно от гр. Маджарово, в т.ч. 18 км до центъра на селото, +4 км черен път на североизток до местността Глухите камъни. Намира се на границата между общините Маджарово и Любимец, недалеч от с. Малко Градище.
Изследователи определят "Глухите камъни" като най-големия тракийски скален култово-погребален комплекс. Името "Глухите камъни" вероятно е породено от липсата на ехо в местността. Религиозното светилище се намира в източното подножие на връх "Света Марина", на границата между землището на с. Ефрем (на около 3,5 км от селото) и с. Малко Градище (около 4,8 км от него според доц. Нехризов). Най-впечатляващи в м. "Глухите камъни" са четирите големи скали, високи до 30 м, разделени от тесни и дълбоки проломи. Западната скала е най-висока, останалите три постепенно се снишават на изток. Четирите скали са осеяни с над 200 ниши (долапи) – различни по форма, но преобладават трапецовидните с размери около 40 - 45 см в основата, 80 - 100 см височина и 30 - 40 см дълбочина.Археологическите проучвания, започнати през 2008 г. от доц. Георги Нехризов и неговия екип, регистрират в м. "Глухите камъни" общо 28 скали и скални групи и идентифицират 81 групи скални ниши, обхващащи общо 459 ниши, което "превръща комплекса в най-големия от този тип в Източните Родопи".
В основата на западната, най-внушителната скала на "Глухите камъни" се намира "скална царска гробница". Източно от входа на гробницата в скалата е изсечена стълба– след 19 стъпала следва малка площадка и след още 13 се стига до върха на скалата, където на оформена площадка е изсечена дълбока и правоъгълна щерна за събиране и съхраняване на вода – дълга 3,20 и широка 3 м. От южната и северната страна на щерната, наречена от археолога Димчо Аладжов "басейн", са оформени надлъжни хоризонтални жлебове, напомнящи на каменни пейки. Правоъгълната щерна се свързва чрез добре оформена стълба с намиращата се под нея ранновизантийска и средновековна църква. Археологическите проучвания на църквата, започнати през 2009 г., установяват, че "става въпрос за трикорабна църква, издигната през V – VI в. По-късно храмът е реконструиран и използването му продължава през Средновековието".
От върха на скалата се открива широка панорама към долините на Марица и Арда. При хубаво и ясно време могат да се видят и минаретата на Одрин. Най-интересното откритие през 2008 г. от екипа на д-р Нехризов от Археологическия институт на БАН е уникалният тракийски петроглиф – рисунка, изсечена в скалата. По думите на д-р Нехризов: "Изобразена е ладия, която пренася слънцето." Според него това е емблемата на целия комплекс. Петроглифът е врязан на пода на естествено оформена плитка пещера, разположена на западната страна на най-високата западна скала. През 2011 г. комплексът "Глухите камъни" получи статут на археологическа недвижима ценност с национално значение.
Може да изтеглите gpx track, който да заредите на устройството си и да ви води по маршрута
Координати:
Навигация
41.7275324, 25.9534390