Местоположение: град Маджарово, достига се по жълта маркировка за 3 часа от центъра на града
Относно: Тракийска и средновековна крепост Окопа се намира на 2.82 km западно по права линия от центъра на град Маджарово. Тя е издигната на скалист връх доминиращ на всички останали върхове и терена в околността. По- голямата част от склоновете на върха са обградени от отвесни скални групи, а от тези страни от които няма скални венци склоновете са много стръмни и поти непристъпни. Естествения подход към върха е от северозапад по билото на рида, от което го отделя стръмна седловина. Крепостта обхваща целият връх, като умело е вписана между отвесните скални венци. Тя има неправилна форма продиктувана от терена с максимални размери 213х130 m и с обща площ 14 дка. Въпреки внушителните размери и площ, реално обитаемото пространство не е повече от 3-4 дка. Това се дължи на факта, че голяма част от укрепеното пространство е заето от големи скални групи. Крепостните стени са с различна дебелина в зависимост от достъпността на терена пред тях. В тях се различават два вида градежи, тракийски и средновековен. Тракийските стени са градени от ломени камъни без спойка и представляват по- голямата част от укрепленията. Средновековните стени са градени с бял хоросан и се издигат основно на по-достъпните участъци, които са имали нужда от подсилване. Входа в укреплението е бил от северозапад, като подхода към него е по билото на рида. Входа е защитен от югозапад от малък форт добре оформен между скалите с максимални размери 26х7 m и площ от 0.144 дка. Форта има собствен вход разположен от югоизток от към вътрешността на крепостта. Този вход е отбраняван от полукръгла кула, която се издига над отвесните югозападни скали. Вътрешността на крепостта е гъсто застроена. В нея се различават основите на множество сгради включително останките от голяма църква издигната на най-високата точка на крепостта. В южната част на укреплението в скалния терен е изсечена голяма щерна с правоъгълно сечение, която все още се пълни с вода. Южно от щерната точно на ръба на скалите се виждат множество изсичания, шарапани, улеи и други следи от тракийака култова дейност. Терена на укреплението е обсипан с фрагменти от тракийска и средновековна керамика. Северозападно от крепостта се намират останките от две тракийски зидани гробници. Едната е напълно унищужена от иманярите. Втората все още е относително добре запазена, но е оставена на произвола на времето и на недобросъвестни туристи. Ако се съди по голямото количество керамика и двете зидани гробници пред крепостта може да се каже, че укреплението е било обитавано дълго време от траките, като е играло важна роля в социалната и културна дейност на региона. Наличието на богати гробници и култови изсичания показва, че укреплението не е имало само военна функция и в него са живеели аристократи и висши духовници. Вероятно крепостта е изоставена през I или II в. след трайното преминаване на тези земи към Римската империя. По това време населението е слязло от трудно достъпните скалисти крепости и се е заселило в плодородните равнини възползвайки се от така наречения „Римски мир“(период на близо 200 г. живот без никакви сериозни военни конфликти в тази вътрешна за империята провинция). Средновековната крепост, вероятно е възникнала след X-XII в. По това време сепаратизма на малките феодали започва своето развитие, като апогея му ще настъпи през XIII-XIV в. Именно тези феодали подтиквани от слабата централна власт и желанието си да се отцепят и да бъдат еднолични господари прави така, че териториите на всички балкански държави да се разбият на множество малки владения, които само формално се числят към дадена държава. Сами по себеси тези боляри и воеводи не са разполагали с финансов ресурс да поддържат големи армии и за това са се обграждали с малки професионални отряди наброяващи не повече от 500-800 ратника. Такава сила не би могла да задържи крепост в равнината, която се нуждае от най малко 20 пъти по-голяма армия за да отблъсне вражеско нападение със стенобойни машини. Имено поради тази причина тези феодали търся трудно достъпни и естествено укрепени места,недостъпни за обсадна техника, които да могат да бъдат отбранявани ефективно от малките армии, с които разполагат. Имено поради тази причина през средновековието старата тракийска крепост Окопа отново е била заселена и използвана за отбрана.
Координати:
Навигация
41.6201940, 25.8303890