Манастирът "Св.св.Константин и Елена" е разположен близо до крепостта Лютица и Атеренския сводест мост, който свързвал крепостта с пътя към Бяло море.

Манастирът бил основан около 13 в. Смята се, че е бил епископска резиденция през 14 в., когато е и най-големият му разцвет. След завладяването на България от Османската империя обителта била разрушавана на няколко пъти и постепенно запустяла.
Манастирът бил възстановен около средата на 19 в.

Днес той представлява комплекс от жилищни сгради, трикорабна църква и чешма от 1846 г. От средновековния манастирски комплекс до днес се е запазила само църквата. Вътрешната й окраса е направена при последното възстановяване. Иконостасът е от края на 19 в. и началото на 20 в. В олтара и западната стена са вградени осем медальона със запазени изображения от по-ранен период. От 1949 г. в манастира няма монаси.

Координати:
,

Навигация