Истории из Старото гнездо, Маджарово

Една дума – Кашота или старата Плевня

В част от двора стоеше като паметник на времето и живота старата плевня принадлежала на едно от двете семейства, които някога са обитавали къщата. Дълго здание с каменни стени и дървен покрив, който уви – всеки момент би могъл да падне. Дворът беше кален, затрупан със стари железа, варели, боклуци и следи от миналото на предходните стопани и не само (когато хората вече ги нямало в имота, той се ползвал и за склад от други местни жители, а бе разграден двор). Преди хората не са обръщали много внимание на реда в дома, но интересно как са гледали животни? Всичко беше нахвърляно като след война. Беше ми неприятно дори да погледна към тази тъжна картинка, която е някак си толкова позната – мизерията (и не, мизерията не означава бедност!).

Виж повече

И в началото бе зверилника…

Точно срещу портичката, от която всички влизат в двора на Гнездото, трудно забележими зад къпини, храсти и прораснали дървета имаше едни отдавна забравени останки. Над 200-годишен каменен зид във формата на буквата П някога служел като плевня на предишните обитатели на къщата.

Това беше единствената останала не възстановена постройка в двора на Гнездото, а за мен няколко години след началото на всички останали ремонти дейности това беше просто идеалното скривалище – за всичко! Там бях скрил останали керемиди, тухли, огради, стари дъбови греди и изобщо всичко, което ми се струваше неугледно, нямаше си свое място и исках да скрия от погледа на гостите. Всеки човек, който има къща с двор ще ме разбере – всеки си има един такъв кът, ако щеш го наречи „боклучарник“, в който да си скатаеш за години напред неща, които „все някога може да потрябват“. Ами да, както е видно, голяма част от тези неща винаги влизат в употреба при мен, но не се знае след колко време.

Виж повече

Старият Хамбар - ново начало

Когато за първи път влязох в двора на къщата не обърнах внимание на дървената барака, която беше потънала в къпинаци и диви смокини. Чак след време съседа ми каза, че всъщност това не е, кокошкарник, не е старата тоалетна, не е склад за инструменти, това е стария хамбар. Не вярвах, че от тази неугледна и полусъборена барака може да се спаси нещо, никой не вярваше.

По това, че е имало хамбар и две каменни пещи се съди, че навремето къщата е била на заможни хора.

Виж повече

Да хванеш гората по Нова Телевизия

От рекламния и маркетинговия бизнес до мотиката и винтоверта. Как варненец и софиянка реставрираха 200-годишна къща в Маджарово и я превърнаха в устойчив бизнес в едно от най-красивите кътчета на Родопите.

Вижте нашата история в “Да хванеш гората” по Нова ТВ!

Това е кратката интродукция на Галя Щърбева, водещата на това чудесно предаване, което кацна в нашето гнездо за да покаже и разкаже историята ни.

Едно приключение с начало, на което не му се вижда края!

Отново благодаря на Да хванеш гората за възможността да разкажа и споделя моята мечта!

Виж повече

Сърцето на къщата - кухнята

Това е една история за житейските уроци и най-вече за това, че когато има желание има и начин. За сърцето на Гнездото или стария обор.

Когато попаднах в къщата едно от бижутата, които открих беше стария обор. Влизам вътре, беше тъмно и студено като в пещера, от тавана се стелеха паяжини на дебели кадели, краката ми се спъваха в буци от засъхнала кравешка тор, едвам се стъпваше от натрупаните стари боклуци от някогашното му ползване.

Виж повече

Историята помни... най-вече аз! Началото!

За първи път попаднах в Маджарово през архаичната 1996 г. като ученик увлечен от наскоро породените от добри приятели у мен интереси към птиците. Всъщност България е едно от най-богатите места на птиче видово разнообразие в Европа.

С течение на времето хобито ми свързано с птиците прерасна в професионално фотографиране на птици. Често пътувах до Маджарово да наблюдавам и снимам лешояди. Не зная дали сте наясно, но край Маджарово беше мястото, където гнездеше единствената колония на Белоглавите лешояди, а можеше да се видят и още по-редките Египетски лешояди, които пък са мигриращи.

Виж повече

Хората като дестинации

Статия за Старото гнездо в списание InGlobo

Има хора, на които се възхищаваме, които ни карат да се замислим, но и да се усмихваме, учудват ни с упорството и последователността си, разплакват ни от умиление и гордост. има хора, които ни спасяват и рискуват живота си за нас. има хора, за чиято работа не подозираме. има хора, които случайно пресичат пътя ни, а следата, която оставят в нас, топли дълго. те са извън светлината на прожекторите, но осветяват живота ни с действията си. те умеят да променят средата ненатрапчиво и да ни карат да се връщаме отново и отново на места, на които вече сме били. за да ги видим, чуем, да затаим дъх и да се смирим. създадохме поредицата „има хора“, за да разкажем техните истории, с които да ви докоснем. защото можете да ги откриете както в големия град, така и в най-затънтените и обезлюдени кътчета на българия. хора, в които има хляб.

Истории за две гнезда,

свити в Източни Родопи

текст и снимки ЕМИЛИЯ ЗАФИРАКИ

Виж повече

Приказка за лешояда

Благодарение на програми за възстановяване необикновените птици се завръщат у нас, носейки редица ползи за екосистемите и обществото

Лешоядите - символ на кръговрата на живота и връзката със смъртта. Тези внушителни птици не оставят никого безразличен - заради размерите и уникалната им "диета". Наричат ги "санитарите на природата", тъй като се хранят с трупове на животни. В миналото те са предотвратявали разпространението на много зарази сред хората и най-вече сред животните. Киселината в стомаха им е толкова силна, че е способна да унищожи бактериални спори, причиняващи бяс, чума, холера, бруцелоза и антракс. От едва ли не най-разпространените птици днес те са застрашени от изчезване заради човека.

Автор Десислава Лещарска / Капитал

Виж повече

Старото гнездо на корица

Моя фотография с дрон на къщата ми Старото гнездо бе избрана за корица на новата книга на писателката Iris Wolff. Книгата е издадена от Италианското издателство Rizzoli.

Iris Wolff разказва богатата на събития история на семейство от Банатския регион в Източна Европа, чиито връзки са толкова тясно свързани, че не се прекъсват, дори отвъд границите. Роман за това как са свързани загубата и новите начала.

Дали Флорентин и Ханес щяха да отворят вратата си за двамата млади пътешественици, дори и да са предполагали каква роля ще изиграе посещението от ГДР по-късно в живота на семейството в Банатския регион?

Щеше ли Самуел да окаже пълната си подкрепа на най-добрия си приятел, дори ако беше разбрал степента на решението си?

Виж повече