Stories by The old Nest, Madzarovo

Една дума – Кашота или старата Плевня

В част от двора стоеше като паметник на времето и живота старата плевня принадлежала на едно от двете семейства, които някога са обитавали къщата. Дълго здание с каменни стени и дървен покрив, който уви – всеки момент би могъл да падне. Дворът беше кален, затрупан със стари железа, варели, боклуци и следи от миналото на предходните стопани и не само (когато хората вече ги нямало в имота, той се ползвал и за склад от други местни жители, а бе разграден двор). Преди хората не са обръщали много внимание на реда в дома, но интересно как са гледали животни? Всичко беше нахвърляно като след война. Беше ми неприятно дори да погледна към тази тъжна картинка, която е някак си толкова позната – мизерията (и не, мизерията не означава бедност!).

Keep reading

И в началото бе зверилника…

Точно срещу портичката, от която всички влизат в двора на Гнездото, трудно забележими зад къпини, храсти и прораснали дървета имаше едни отдавна забравени останки. Над 200-годишен каменен зид във формата на буквата П някога служел като плевня на предишните обитатели на къщата.

Това беше единствената останала не възстановена постройка в двора на Гнездото, а за мен няколко години след началото на всички останали ремонти дейности това беше просто идеалното скривалище – за всичко! Там бях скрил останали керемиди, тухли, огради, стари дъбови греди и изобщо всичко, което ми се струваше неугледно, нямаше си свое място и исках да скрия от погледа на гостите. Всеки човек, който има къща с двор ще ме разбере – всеки си има един такъв кът, ако щеш го наречи „боклучарник“, в който да си скатаеш за години напред неща, които „все някога може да потрябват“. Ами да, както е видно, голяма част от тези неща винаги влизат в употреба при мен, но не се знае след колко време.

Keep reading

The Old Barn - New Beginning

The first time I entered the yard of the house I didn't noticed the small wooden building, which was hidden behind bushes and wild fig trees. After few months my neighbour told be that this was not chicken house, but the Old Barn.

We could say that this was the house of a rich family, because it has a barn.

Keep reading

Village life interview on Nova Tv

Short part of a long story is this. An adventure with beginning, which end is not visible yet.

Once again I would like to say thank you to NOVA TV for the opportunity to tell and share my story.

Keep reading

Heart of the home - the kitchen

This is a story for the life lesons and mostly for "when there's a will, there's a way"! For the heart of the Old Nest or the Old Cowshed.

When I got the house, one of the jewels I found was the Old Cowshed. I got inside, it was dark and cold, full with spiderwebs, I stumbled in dried old cow manure, I could bearly get inside by all of the trash and stuff left by the past residents.

Keep reading

History remembers, mostly me! The beginning

For the first time I visited Madzharovo in 1996, as a student, drown by the passion and interest in birdwatchig. Actually, Bulgaria is one of the richest places of differend bird species in Europe.

With the time my hobby of birdwathing became professional bird photographing. I was travelling to Madzharovo very often, to observe and photograph vultures. I don't know if you are aware but Madzharovo was the place where the only population of Griffon vulture was nesting. It was possible also to see the Egyptian vulture, which are migrating species.

Keep reading

Хората като дестинации

Статия за Старото гнездо в списание InGlobo

Има хора, на които се възхищаваме, които ни карат да се замислим, но и да се усмихваме, учудват ни с упорството и последователността си, разплакват ни от умиление и гордост. има хора, които ни спасяват и рискуват живота си за нас. има хора, за чиято работа не подозираме. има хора, които случайно пресичат пътя ни, а следата, която оставят в нас, топли дълго. те са извън светлината на прожекторите, но осветяват живота ни с действията си. те умеят да променят средата ненатрапчиво и да ни карат да се връщаме отново и отново на места, на които вече сме били. за да ги видим, чуем, да затаим дъх и да се смирим. създадохме поредицата „има хора“, за да разкажем техните истории, с които да ви докоснем. защото можете да ги откриете както в големия град, така и в най-затънтените и обезлюдени кътчета на българия. хора, в които има хляб.

Истории за две гнезда,

свити в Източни Родопи

текст и снимки ЕМИЛИЯ ЗАФИРАКИ

Keep reading

Приказка за лешояда

Благодарение на програми за възстановяване необикновените птици се завръщат у нас, носейки редица ползи за екосистемите и обществото

Лешоядите - символ на кръговрата на живота и връзката със смъртта. Тези внушителни птици не оставят никого безразличен - заради размерите и уникалната им "диета". Наричат ги "санитарите на природата", тъй като се хранят с трупове на животни. В миналото те са предотвратявали разпространението на много зарази сред хората и най-вече сред животните. Киселината в стомаха им е толкова силна, че е способна да унищожи бактериални спори, причиняващи бяс, чума, холера, бруцелоза и антракс. От едва ли не най-разпространените птици днес те са застрашени от изчезване заради човека.

Автор Десислава Лещарска / Капитал

Keep reading

Старото гнездо на корица

Iris Wolff tells the eventful history of a family from the Banat region in Eastern Europe, whose ties are so closely knit that they do not break, even across borders. A novel about how loss and new beginnings are linked.

Would Florentine and Hannes have opened their door to the two young travellers even if they had guessed what role the visit from the GDR would play later in the life of the family in the Banat region?

Would Samuel have given his best friend his full support even if he had understood the extent of his decision?

Keep reading